С „Радка Пиратка“ към Париж

Неотдавна с актрисата Жана Рашева и режисьора Явор Гърдев бяхме поканени да обсъждаме възможностите на документалния театър. Една от темите беше: 90-е години, погледнати през контраста между MTV-културата и възхода на чалгата в България. Докато се готвихме за срещата с публиката на VOX POPULI и разговора с режисьорката Неда Соколовска (домакиня и водеща на дискусията), събрах малко звукови свидетелства. Темата стана по-широка от „чалга срещу рок“, защото и „чалга“ и „рок“ за нас означават много повече от вид музика.

Ето как го резюмира един дългогодишен експерт в рок-музиката и популярната култура у нас: „Всички ние стигнахме до обществения консенсус, че става дума за чалгата като начин на мислене и отношение към света. Тоест, дори и ти да слушаш вечни химни на „Туистед систър“ в дискотека, гонейки прасе – това пак е чалга.“

Първият досег с чалгата е едно пътуване до Париж. В автобуса се слушаше „Радка Пиратка“ – спомня си Ана, която се занимава с реклама и кино. – За съжаление, на път „към цивилизацията“ слушахме „Радка Пиратка“ по настояване на една голяма част от пътниците. Добре, че само стигнахме до Париж така, а се върнахме с друг автобус, в който не се слушаше това.

Невена е художничка, свързва чалгата с публичното пространство. Като ученичка е минавала край кварталния пазар, за да взима рейс на спирката. Не е било въпрос на избор да слуша или не… Споменът й за MTV е „музика, която бяхме чували, но не и виждали“. Гледала се е почти нелегално. И други хора, които интервюирах за спомените им от края на 80-е и началото но 90-е години, разказват за предавания и концерти от MTV, разпространявани на видео касети. По спомена на Невена, MTV е била „вдъхновителен хаос“.

MTV продължава да съществува, но няма нищо общо с това, което беше“ – казва Васил Върбанов (Радио „Тангра“). „Ние се вълнувахме от същите неща, от които нашите връстници в Латинска Америка, например“.

В края на април излиза новият концертен филм на Ролинг Стоунс на DVD. Заснет е по време на турне, групата минава през десет страни в Латинска Америка, включително и Куба. Там има свидетелства на латиноамериканци и аржентинци, които показват как при тях е било горе-дуло същото, каквото в източния блок – при хунтата в Аржентина или другаде, спомня си един мексикански хипар – ако ходиш с длъга коса и слушаш рокендрол те арестуват!“, разказва ми Васил. Той говори за цяло „MTV-поколение“:

90-е години бяха незабравимо време. След това светът се озъби. А през 90-е ние се радвахме на по-малки неща – една плоча или касета. Нямаше ги социалните мрежи…

Опитвам да върна темата от рока към чалгата. Васил веднага цитира Иво Папазов за обидата, която се нанася на традиционната майсторски изпълнена музика, при свързването й с понятието „чалга“. Преди няколко години той е интервюирал Иво Папазов за връчването на наградите „Уърлд мюзик“ на Би Би Си. Музикантът споделил какво огорчение е за него неизбежната словесна асоциация между понятието за собственото му свирене (на турски език думата е чалга) и тази „чалга“, в която, както знаем, най-малко е свиренето. Там го няма изкуството на музиката, умението на тези големи „свирачи“, какъвто е и Иво Папазов.

Това е стандарт“, обяснява Васил, „който се адаптира за различните балкански езици. Това става лесно и евтино.“

*

Ясен, художник и стенописец: „Това време, началото на 90-може да бъде разбрано само от човек, който някога е бил арестуван за притежанието на касетка с хеви-метъл видеоклипове…“

Ясен е прав – MTV ни даде да видим това, което ние бяхме свързвали с много повече от музика. Искам да го провокирам и по въпроса за чалгата:

Какво е чалга?

Като художник, Ясен посяга към друг термин с изплъзващо се значение, който се употребява често:

А каква дефиниция можем да дадем на кича? Същото е. Едно опошляване на всяко ниво – на стремежи, на стилистика. Но пък няма и точна дефиниция.

Да речеш – ориенталско ли е? Не непременно. Не е въпрос на ориенталския мотив. Слушал съм същите песни в други държави, но там стоят като естествена част от контекста, а не като „чалга“, дори да е нещо по-принизено в музикално отношение. Но и това крадене и заимстване е знак на определена творческа импотентност. Иначе – чалгата е тъкмо това, липса на всякакъв по-висок хоризонт. Без поглед по-далеч от корема… В началото, ние наричахме любителите на такава музика „сърбари“. Но тук не става дума за фолклор. Тъй нареченото „сръбско“, не е сръбска народна музика. Това е продукт на същия ориенталски хедонизъм, който разшири спектъра си, когато се отвориха границите. Вече по-късно, след 90-а година, заемките в чалгата не бяха вече от съседните народи, а от по-далеч – от Тунис и Мароко, да речем, от там се крадяха хитовете…

За да си част от желан успял елит, трябва да си там, където са „те“ – баровците са в баровете, тоест чалготеките. Тази думата „баровец“ е български феномен. В България високата реализация в живота се измерва според способността ти да стоиш цял ден по барове.“

И Ясен се връща към своята любима музика от онова време:

Рок-културата беше единствената крепост против чалгата, тя опазваше някакви млади хора.“

Георги Тенев